Минимален и максимален размер на безвъзмездната финансова помощ за конкретен проект:
| Минимален размер на заявената безвъзмездна финансова помощ | Максимален размер на заявената безвъзмездна финансова помощ в зависимост от категорията на предприятието-кандидат |
| 25 000 евро | Микро и малки предприятия: 250 000 евро |
| Средни предприятия: 400 000 евро |
ВАЖНО: В допълнение, максималният размер на заявената безвъзмездна финансова помощ за индивидуално проектно предложение НЕ следва да надвишава:
– за микропредприятия: 100% от реализираните от кандидата средногодишни нетни приходи от продажби за тригодишния период 2022 г., 2023 г. и 2024 г.
– за малки предприятия: 60% от реализираните от кандидата средногодишни нетни приходи от продажби за тригодишния период 2022 г., 2023 г. и 2024 г.
– за средни предприятия: 25% от реализираните от кандидата средногодишни нетни приходи от продажби за тригодишния период 2022 г., 2023 г. и 2024 г.
Реализираните от кандидата средногодишни нетни приходи от продажби за тригодишния период 2022 г., 2023 г. и 2024 г., се изчисляват по следния начин: Сборът от стойностите по ред „Нетни приходи от продажби“ (код на реда 15100, кол. 1) от индивидуалните отчети за приходите и разходите за 2022 г., 2023 г. и 2024 г. на кандидата, делено на 3.
Процент на съфинансиране:
Интензитетът на безвъзмездната помощ (процента на съфинансиране) зависи от избрания режим на помощ, от категорията на предприятието-кандидат и от мястото на изпълнение на проекта.
1) Интензитет на безвъзмездната помощ, в случай на избран режим „регионална инвестиционна помощ“ съгласно чл. 13 и чл. 14 от Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията:
Максималният интензитет (процент) на безвъзмездна финансова помощ при избран режим „регионална инвестиционна помощ“ в зависимост от Картата на регионалните помощи на Република България за периода 2022-2027 г.[1], категорията на предприятието-кандидат[2] и мястото на изпълнение на проекта[3] е, както следва:
[1] Одобрената с Решение на Европейската комисия Карта на регионалните помощи на Република България, която ще се прилага за периода 01.01.2022 – 31.12.2027 г., и нейните изменения, са публикувани на следния интернет адрес – https://stateaid.minfin.bg/bg/432
[2] Съгласно чл. 3 и чл. 4 от ЗМСП и Приложение I „Определение за МСП“ към Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията.
[3] Съгласно определението за „място на изпълнение на проекта”, посочено в Приложение 10.
| Категория на предприятието – кандидат | Максимален интензитет на помощта за дейности извън ЮЗР (NUTS–2)[1] | Максимален интензитет на помощта за дейности в ЮЗР (NUTS-2) |
| Микро- и малки предприятия | 70% | София град (столица): 35% София област: 65% Област Благоевград: 65% Област Перник: 40% Област Кюстендил: 40% |
| Средни предприятия | 60% | София град (столица): 25% София област: 55% Област Благоевград: 55% Област Перник: 30% Област Кюстендил: 30% |
В случай че проектът се реализира едновременно в две или повече области в ЮЗР (места на изпълнение) с различен максимално допустим интензитет на помощта, кандидатът следва да разпредели разходите в раздел „Бюджет“ от Формуляра за кандидатстване по места на изпълнение и съобразно приложимия интензитет за съответната област и съответната категория предприятие-кандидат. По настоящата процедура не е допустимо проектното предложение да се изпълнява едновременно в регион в преход (ЮЗР) и в по-слабо развити региони (извън ЮЗР).
2) Интензитет на безвъзмездната помощ, в случай на избран режим „минимална помощ“ (de minimis) съгласно Регламент (ЕС) № 2023/2831 на Комисията:
Максималният интензитет (процент) на безвъзмездна финансова помощ при избран режим „минимална помощ“ (de minimis) за всички категории кандидати е, както следва:
| Категория на предприятието-кандидат | Максимален интензитет на помощта |
| Микро, малки и средни предприятия | 70% |
Допустими кандидати:
Критерии за допустимост на кандидатите:
Допустими по процедурата са само кандидати, които отговарят на следните критерии:
1) Да са търговци по смисъла на Търговския закон или Закона за кооперациите или да са еквивалентно лице по смисъла на законодателството на държава-членка на Европейското икономическо пространство (ЕИП).
Клонове на юридически лица, регистрирани в България, не могат да участват в процедурата поради липсата на самостоятелна правосубектност.
2) Да са регистрирани не по-късно от 31.12.2022 г.
3) Да са микро, малки или средни предприятия (МСП) по смисъла на чл. 3 и чл. 4 от Закона за малките и средните предприятия (ЗМСП) и Приложение I „Определение за МСП“ към Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията.
4) Да са реализирали средногодишни нетни приходи от продажби за 2022, 2023 и 2024 финансови години в зависимост от категорията на предприятието-кандидат, както следва:
| Категория на предприятието | Средногодишни нетни приходи от продажби за 2022 г., 2023 г. и 2024 г.[1] |
| Микропредприятие | ≥ 70 000 лева |
| Малко предприятие | ≥ 210 000 лева |
| Средно предприятие | ≥ 700 000 лева |
[1] Средногодишните нетни приходи от продажби на кандидата за тригодишния период 2022 г., 2023 г. и 2024 г. се изчисляват по следния начин: Отчет за приходите и разходите (ОПР) за 2022 г., 2023 г. и 2024 г. на предприятието-кандидат – сборът от стойностите по ред „Нетни приходи от продажби” (код на реда 15100, колона 1) от приходната част на ОПР за трите години, делено на 3 (три).
Критерии за недопустимост на кандидатите:
1) Потенциалните кандидати не могат да участват в процедурата чрез подбор на проектни предложения и да получат безвъзмездна финансова помощ, в случай че:
a) са обявени в несъстоятелност;
б) са в производство по несъстоятелност;
в) са в процедура по ликвидация;
г) са сключили извънсъдебно споразумение с кредиторите си по смисъла на чл. 740 от Търговския закон;
д) са преустановили дейността си;
е) се намират в подобно положение, произтичащо от сходна на горепосочените процедури, съгласно законодателството на държавата, в която са установени;
ж) е установено с влязло в сила наказателно постановление или съдебно решение, нарушение на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3, чл. 63, ал. 1 или 2, чл. 118, чл. 128, чл. 228, ал. 3, чл. 245 и чл. 301-305 от Кодекса на труда или чл. 13, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност или аналогични задължения, установени с акт на компетентен орган, съгласно законодателството на държавата, в която кандидатът е установен;
з) са лишени от правото да упражняват определена професия или дейност съгласно законодателството на държавата, в която е извършено деянието;
и) са сключили споразумение с други лица с цел нарушаване на конкуренцията, когато нарушението е установено с акт на компетентен орган;
й) е доказано, че са виновни за неизпълнение на договор за обществена поръчка или на договор за концесия за строителство или за услуга, довело до разваляне или предсрочното му прекратяване, изплащане на обезщетения или други подобни санкции, с изключение на случаите, когато неизпълнението засяга по-малко от 50 на сто от стойността или обема на договора;
к) имат задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и лихвите по тях, към държавата или към Столична община и към общината по седалището на кандидата, или аналогични задължения съгласно законодателството на държавата, в която кандидатът е установен, доказани с влязъл в сила акт на компетентен орган, и не е допуснато разсрочване, отсрочване и обезпечение на задълженията, или размерът на неплатените дължими данъци или социалноосигурителни вноски е повече от 1 на сто от сумата на годишния общ оборот за последната приключена финансова година, или е повече от стойността, посочена в чл. 54, ал. 5 от ЗОП[1];
л) са изпаднали в неизпълнение на разпореждане на Европейската комисия за възстановяване на предоставената им неправомерна и несъвместима държавна помощ;
м) лицата, които представляват кандидата, са правили опит да:
i) повлияят на вземането на решение от страна на УО, свързано с отстраняването, подбора или възлагането, включително чрез предоставяне на невярна или заблуждаваща информация, или
ii) получат информация, която може да им даде неоснователно предимство в процедурата за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ;
н) лицата, които представляват кандидата, са осъждани с влязла в сила присъда за:
i) престъпление по чл. 114а – 114т, чл. 159а – 159г, чл. 172, чл. 192а, чл. 194 – 217, чл. 219 – 252, чл. 253 – 260, чл. 301 – 307, чл. 321, 321а и чл. 352 – 353е от Наказателния кодекс;
ii) престъпление, аналогично на тези по горната хипотеза, в друга държава членка или трета страна;
o) за лицата, които представляват кандидата, е налице конфликт на интереси във връзка с процедурата за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, който не може да бъде отстранен;
п) е налице неравнопоставеност в случаите по чл. 44, ал. 5 от ЗОП;
р) е установено, че:
i) са представили документ с невярно съдържание, свързан с удостоверяване липсата на основания за отстраняване или изпълнението на критериите за подбор;
ii) не са предоставили изискваща се информация, свързана с удостоверяване липсата на основания за отстраняване или изпълнението на критериите за подбор.
[1] Към датата на обявяване на процедурата стойността, посочена в чл. 54, ал. 5 от Закона за обществените поръчки, е 50 000 лв.
2) С оглед избягване на припокриването на интервенциите между ПКИП, Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 (ПРСР) и Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони в България за периода 2023-2027 г. (СПРЗСР), подкрепа по процедурата не могат да получават кандидати, които са:
2.1) микропредприятия по смисъла на чл. 3-4 от ЗМСП, които имат седалище или клон със седалище на територията на селски район, и са заявили за подпомагане по проекта дейности, които ще се осъществяват в община на територията на селските райони в Република България (Приложение 14)[1]. В случай че по отношение на одобрен кандидат, преди сключване на административен договор се установи, че посоченото изискване не е спазено, ще бъде издадено Решение за отказ от предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на съответния кандидат.
2.2) предприятия, кандидатстващи за финансиране на икономически дейности, които съгласно КИД-2025 на НСИ (Приложение 12.2) попадат в сектор С – раздел 10 „Производство на хранителни продукти”, раздел 11 „Производство на напитки” и раздел 20 „Производство на химични продукти“, както следва:
– 10.1 „Производство и преработка на месо; производство на месни продукти, без готови ястия”;
– 10.2 „Преработка и консервиране на риба и други водни животни, без готови ястия”;
– 10.3 „Преработка и консервиране на плодове и зеленчуци, без готови ястия”;
– 10.4 „Производство на растителни и животински масла и мазнини”, с изключение на дейност, свързана с производство на маслиново масло по код 10.41 „Производство на растителни и животински масла и мазнини, без маргарин”[2];
– 10.5 „Производство на мляко, млечни продукти и сладолед”;
– 10.6 „Производство на мелничарски продукти, нишесте и нишестени продукти”;
– 10.83 „Преработка на кафе и чай”, ограничението се отнася само в случаите, когато дейността на кандидата е свързана с производство на билков чай (мента, върбинка, лайка и други)[3];
– 10.84 „Производство на хранителни подправки и овкусители“;
– 10.89 „Производство на други хранителни продукти, некласифицирани другаде“ – ограничението е приложимо само за дейност, свързана с производство на яйчни продукти и яйчен албумин[4];
– 10.91 „Производство на готови храни (фуражи) за селскостопански животни”;
– 11.02 „Производство на вина от грозде”;
– 11.03 „Производство на други ферментирали напитки”.
– 20.59 „Производство на експлозиви, лепила, етерични масла и други химични продукти, некласифицирани другаде“ – ограничението е приложимо само за дейност, свързана с производство на етерични масла, екстракти от естествени ароматни продукти и резиноиди[5].
2.3) предприятия, кандидатстващи за финансиране на дейности за преработка на горски продукти[6].
[1] Списък на общините в обхвата на селските райони на Република България, приложим за прилагане на подхода Водено от общностите местно развитие (ВОМР) и за интервенция II.Г.3 „Инвестиции за неселскостопански дейности в селските райони” от СПРЗСР е представен в Приложение 14 към Условията за кандидатстване.
[2] Във връзка с посоченото изключение, кандидатите, които кандидатстват за дейност с код C10.41, следва да опишат подробно точния предмет на дейност и произвежданите от тях продукти в раздел „Допълнителна информация необходима за оценка на проектното предложение” от Формуляра за кандидатстване.
[3] Във връзка с посоченото ограничение, кандидатите, които кандидатстват за дейност с код C10.83, следва да опишат подробно точния предмет на дейност и произвежданите от тях продукти в раздел „Допълнителна информация необходима за оценка на проектното предложение” от Формуляра за кандидатстване.
[4] Във връзка с посоченото ограничение, кандидатите, които кандидатстват за дейност с код C10.89, следва да опишат подробно точния предмет на дейност и произвежданите от тях продукти в раздел „Допълнителна информация необходима за оценка на проектното предложение” от Формуляра за кандидатстване.
[5] Във връзка с посоченото ограничение, кандидатите, които кандидатстват за дейност с код C20.59, следва да опишат подробно точния предмет на дейност и произвежданите от тях продукти в раздел „Допълнителна информация необходима за оценка на проектното предложение” от Формуляра за кандидатстване.
[6] Съгласно определението за „горски продукт“, посочено в Приложение 10 към Условията за кандидатстване. За да се прецени дали е спазено изискването, водещ ще е финалният продукт, който ще се изработва в резултат на подкрепените проекти, а не междинните операции, които производствения процес може да включва.
ВАЖНО: С оглед на горното ограничение и във връзка с код С 16 „Производство на дървен материал и изделия от дървен материал и корк, без мебели; производство на изделия от слама и материали за плетене“ от КИД-2025 на НСИ, следва да се има предвид, че производството на дърва за горене, изделия от корк, слама и материали за плетене, както и производството на пелети (които са част от код С16.26 и код С16.28), са недопустими за подкрепа, с изключение на производството на пелети от дървесни отпадъци, получени от индустриалната преработка на дървесина (също част от код С16.26[1]). Недопустим за подкрепа е и код С16.1[2] „Разкрояване, рендосване и импрегниране на дървен материал“ от КИД-2025, с изключение на производството на несглобени дървени паркетни дъски.
3) Не могат да участват в процедурата и да получат безвъзмездна финансова помощ предприятия, кандидатстващи за финансиране на дейности, попадащи в обхвата на сектор риболов и сектора на рибарството и аквакултурите[3], които са целева група и се подкрепят по Програмата за морско дело, рибарство и аквакултури 2021-2027 г. (ПМДРА).
4) Не могат да участват в процедурата и да получат безвъзмездна финансова помощ предприятия, кандидатстващи за финансиране на дейности, които попадат в следните сектори, раздели или класове (кодове),съгласно КИД-2025 на НСИ (Приложение 12.2):
– сектор А „Селско, горско и рибно стопанство“;
– сектор P „Държавно управление“;
– раздел 92 „Организиране на хазартни игри” от Сектор S „Култура, спорт и развлечения“;
– клас (код) 96.99 „Други персонални услуги, некласифицирани другаде” от раздел 96 „Персонални услуги” в Сектор T „Други дейности“;
– сектор U „Дейности на домакинства като работодатели и недиференцирани дейности на домакинства по производство на стоки и услуги за собствено потребление”;
– сектор V „Дейности на екстериториални организации и служби“.
[1] Във връзка с посоченото ограничение, кандидатите, които кандидатстват за дейност с код С16.26 и код С16.28, следва да опишат подробно точния предмет на дейност и произвежданите от тях продукти в раздел „Допълнителна информация необходима за оценка на проектното предложение” от Формуляра за кандидатстване.
[2] Във връзка с посоченото ограничение, кандидатите, които кандидатстват за дейност с код C16.1, следва да опишат подробно точния предмет на дейност и произвежданите от тях продукти в раздел „Допълнителна информация необходима за оценка на проектното предложение” от Формуляра за кандидатстване.
[3] Съгласно определението за „сектор на рибарството и аквакултурите“, посочено в Приложение 10 към Условията за кандидатстване.
5) Не могат да участват в процедурата и да получат безвъзмездна финансова помощ предприятия, в случаите когато основната им икономическа дейност за 2024 г. е в сектор K „Финансови и застрахователни дейности”, сектор О „Държавно управление” и сектор U „Дейности на екстериториални организации и служби”, съгласно КИД-2008 на НСИ (Приложение 12.1).
6) Не могат да участват в процедурата и не могат да получат безвъзмездна финансова помощ кандидати, които попадат в забранителните режими на Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията (при избран режим „регионална инвестиционна помощ“), Регламент (ЕС) № 2023/2831 на Комисията (при избран режим „минимална помощ” (de minimis)), Регламент (ЕС) № 2021/1060 на Европейския парламент и на Съвета, Регламент (ЕС) 2021/1058 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2021 година относно Европейския фонд за регионално развитие и относно Кохезионния фонд, ЗУСЕФСУ и подзаконовата нормативна уредба в областта.
7) Не могат да участват в процедурата и да получат безвъзмездна финансова помощ кандидати, за които е установено с влязъл в сила административен акт наличието на недължимо платени и/или надплатени суми, както и неправомерно получени и/или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които не са изплатени към съответната финансираща институция. Издаването на акт за установяване на публично държавно вземане само по себе си не е основание за отстраняване на кандидата, ако установеното вземане е погасено.
8) Недопустими са кандидати, които попадат в обхвата на чл. 5л от Регламент (ЕС) 2022/576 на Съвета от 8 април 2022 година за изменение на Регламент (ЕС) № 833/2014 относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна.
ВАЖНО: В случай че кандидат по настоящата процедура е заявил подпомагане и по процедура „Внедряване на иновации в МСП на територията на местни инициативни групи (МИГ)“[1] по ПКИП и в случай на одобрение и по двете мерки, може да получи финансиране само по една от тях. В случай че преди сключването на административен договор по настоящата процедура се установи, че предприятието има сключен договор по процедура „Внедряване на иновации в МСП на територията на местни инициативни групи (МИГ)“ по ПКИП (който не е прекратен), то на съответния кандидат ще бъде издадено Решение за отказ от предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по настоящата процедура.
[1] Процедурата осигурява допълващо финансиране за изпълнение на стратегии съгласно подхода Водено от общностите местно развитие (ВОМР).
Дейности, допустими за финансиране:
I. ДОПУСТИМИ ПРОЕКТИ:
1) Проектите трябва да са насочени към въвеждане в предприятията на поне един нов модел, свързан с производство на нови или подобрени стоки и/или услуги, или свързан с нов или подобрен бизнес процес за производство на стоки и/или предоставяне на услуги[1]. Доколкото новият модел, въвеждан в предприятието, следва да представлява въвеждане на иновация в дейността му, за целите на настоящата процедура Управляващият орган стъпва на основните характеристики на определението за иновация съгласно Наръчника от Осло 2018
[1] Детайлна информация и обосновка за въвеждания/ти в предприятието нов/и модел/и следва да бъде предоставена в раздел „Допълнителна информация необходима за оценка на проектното предложение“ от Формуляра за кандидатстванеи за целите на настоящата процедура възприема следното определение:
Новият модел, въвеждан в предприятието, следва да представлява иновация на ниво предприятие и да е свързан с производство на поне една нова или подобрена стока и/или услуги, или с поне един нов или подобрен бизнес процес. В случай на нов или подобрен бизнес процес, същият следва да е насочен към производство на стоки и/или услуги.
За да отговаря на така посоченото определение, новите или подобрени стоки, услуги и/или бизнес процеси, следва значително да се различават от предишните стоки, услуги и/или бизнес процеси на предприятието, както и да могат да бъдат предоставени на потенциалните потребители (по отношение на стоките и услугите) или да могат да бъдат въведени в употреба от предприятието (по отношение на бизнес процесите).
Съгласно горепосоченото определение, могат да бъдат разграничени следните видове нови модели:
а) Нов модел, свързан с производство на нови или подобрени стоки и/или услуги (нов продуктов модел), които значително се различават от предишните стоки и/или услуги, предлагани от предприятието, и които могат да бъдат въведени на пазара.
Под нови стоки и/или услуги се разбира такива, които предприятието до момента не е произвеждало. Във връзка с посоченото, в рамките на раздел „Допълнителна информация необходима за оценка на проектното предложение“ от Формуляра за кандидатстване, е задължително да бъде представена информация както за новите стоки и/или услуги, които предприятието предвижда да произвежда в резултат от подкрепата по проекта, така и за досега произвежданите от него. Подобрените стоки и/или услуги са произвеждани/предлагани такива от предприятието, които притежават значителни подобрения на една или повече характеристики или експлоатационни спецификации. Това включва добавяне на нови функции или подобрения на съществуващите функции или на потребителската полезност. Съответните функционални характеристики включват качество, технически спецификации, надеждност, дълготрайност, икономическа ефективност по време на употреба, достъпност, улеснение, използваемост и удобство за потребителя. Новите продуктови модели не е необходимо да подобряват всички функции или експлоатационни спецификации. Подобряването или добавянето на нова функция може също да се комбинира със загуба на други функции или спад в някои експлоатационни спецификации. Новите продуктови модели могат да използват нови знания или технологии или да се основават на нови начини на употреба или комбинации от съществуващи знания или технологии.
б) Нов модел, свързан с нов или подобрен бизнес процес за производство на стоки и/или предоставяне на услуги (нов процесов модел), е нов или подобрен бизнес процес (или комбинация от двете) на една или повече от една функции, които значително се различават от предишните бизнес процеси на предприятието и са въведени в организацията на дейността му.
Нов модел, свързан с нов или подобрен бизнес процес за производство на стоки и/или предоставяне на услуги, представляват дейности, които превръщат суровините в стоки или услуги, включително инженеринг и свързаните с него технически изпитвания, анализи и сертификационни дейности в подкрепа на производството.
Новият модел, свързан с нов бизнес процес, представлява такъв, който до момента не е бил осъществяван от предприятието. В случай, че по проекта се заявява подкрепа за въвеждане на нов модел, свързан с нов бизнес процес за производство на стоки и/или предоставяне на услуги, в рамките на раздел „Допълнителна информация необходима за оценка на проектното предложение“ от Формуляра за кандидатстване, е задължително да бъде представена информация както за новия бизнес процес, който предприятието предвижда да осъществява и въведе в организацията на дейността си, в резултат от подкрепата по проекта, така и за досега осъществяваните от него и въведени в организацията на дейността му.
По отношение на новите модели, свързани с подобрени бизнес процеси за производство на стоки и/или предоставяне на услуги, задължително следва да е налице една или повече от една нови функции на съответния бизнес процес, които значително се различават от тези на предишните бизнес процеси, въведени в организацията на дейността на предприятието. Информация за новите функции на подобрените бизнес процеси, свързани с производство на стоки и/или услуги следва да бъде представена в раздел „Допълнителна информация необходима за оценка на проектното предложение“ от Формуляра за кандидатстване, като е задължително да бъде направено сравнение с досега въведените в организацията на дейността на предприятието.ВАЖНО: Новият модел, въвеждан в предприятието, следва да представлява иновация на ниво предприятие и при внедряването му кандидатът не трябва да нарушава чужди прававърху интелектуална собственост.
По процедурата няма да се приемат за нови модели в предприятието:
• рутинни промени и модернизации (включват незначителни промени по стока или услуга, които са очаквани и планирани предварително – например: актуализации на софтуера, чрез които се идентифицират и премахват само кодиращи грешки, сезонни промени в модела на облекло и др. под.);
• обикновена подмяна или разширение на наличните дълготрайни материални активи (ДМА) и/или дълготрайни нематериални активи (ДНА) (включват закупуване на идентични модели на вече налично в предприятието оборудване или незначителни разширения и актуализации на налично оборудване или софтуер);
• внедряване на продукти, които включват само малки естетически промени (като промени в цвета или незначителна промяна във формата) без наличието на значителна промяна на предлаганата стока или услуга;
• приспособяване към изискванията на отделния клиент, които не водят до съществени отлики от предишни продукти;
• концепция, прототип или модел на продукт, който все още не съществува;
• продукти на фирмите за творчески и професионални услуги, изготвени за определени клиенти, като отчети, книги или филми, и др. под.;
• преустановяване на използването на бизнес процес, преустановяване на възлагането на бизнес процес или изтегляне на продукт от пазара;
• промяна, която е единствено свързана с намаляване цената на стоката или услугата или промяна, породена от изменението на външно определени цени;
• определяне на нова корпоративна или управленска стратегия.
2) Проектите следва да водят до въвеждане в предприятията на поне един нов модел, свързан с производство на нови или подобрени стоки и/или услуги, или свързан с нов или подобрен бизнес процес за производство на стоки и/или предоставяне на услуги, попадащ в обхвата на ЕДНА от изброените по-долу тематични области и подобласти на ИСИС 2021-2027:
1. Тематична област „Информатика и ИКТ“;
2. Тематична област „Мехатроника и микроелектроника”;
3. Тематична област „Индустрия за здравословен живот, биоикономика и биотехнологии“;
4. Тематична област „Нови технологии в креативните и рекреативните индустрии“;
5. Тематична област „Чисти технологии, кръгова и нисковъглеродна икономика“.
1. В рамките на тематична област „Информатика и ИКТ“ се включват следните приоритетни подобласти:
– ИКТ-базирани услуги и системи; ИКТ подходи в машиностроене, медицина и творчески индустрии и рекреативни индустрии, кръгова и биобазирана икономика, туризъм (във връзка с другите тематични области), вкл. дигитализация на културно-историческо наследство, развлекателни и образователни игри, теле-медицина и теле-грижа и “вградени технологии”;
– 3D дигитализация, визуализация и прототипиране;
– Интернет на нещата (IoT);
– Изкуствен интелект и повишаване на промишления и технологичен капацитет в усвояване на изкуствения интелект;
– големи/свързани данни, геопространствени данни, анализ на данни, обработка на данни (Data processing, Small data science), инструментариум за работа с данни, споделяне, обмен, използване и повторно използване на данни, облачни изчисления (Big Data, Grid and Cloud Technologies), модели за предвиждане, основани на данни; симулация, моделиране и цифрови близнаци;
– комуникационни мрежи, включително безжични сензорни мрежи и безжична комуникация/управление;
– киберфизически системи и цифрови двойници; киберсигурност;
– блокчейн технологии;
– системи и услуги в сферата на финтех;
– технологии за човеко-машинно взаимодействие (Interaction technologies);
– интернет услуги; софтуер като услуга, innovation-as-a-service и everything-as-a-service (SaaS, IaaS и XaaS) и архитектура на услугата; уеб, хибридни и „native“ приложения, уеб базирани приложения за създаване и експлоатиране на нови услуги и продукти;
– производства, включително Fabless, особено на създадени в България продукти, устройства и системи.
2. В рамките на тематична област „Мехатроника и микроелектроника” се включват следните приоритетни подобласти:
– Производство на базови елементи, детайли, възли и оборудване, вграждани като част от мехатронен агрегат или самостоятелно съставляващи такъв агрегат;
– Машиностроене и уредостроене, вкл. части, компоненти и системи, с акцент върху универсална, специализирана, специална/кибер/ и сервизна роботика;
– Разработка и производство на електронни и електромеханични компоненти и модули;
– Инженеринг, реинженеринг и продължаване на жизнения цикъл на индустриални машини, уреди и системи на база платформа “Индустрия 4.0” и дигитализация и цифрова трансформация на индустриалното производство;
– Проектиране, развитие и производство на роботизирани системи за автоматизация в т.ч. и такива с изкуствен интелект; Насърчаване стартирането на серийно производство на български автономни роботи и системи; увеличено внедряване на роботи и автономни технологии в българската промишленост; използване на роботи в секторите с дългосрочен дефицит на кадри като: земеделие, хигиенни дейности, ръчни повторяеми операции и други;
– Разработване, изследване и приложение на системи за технологична роботизация, с акцент на тежки процеси и агресивни среди (заваръчни процеси, леярски системи, обслужване и поддръжка на агресивни и опасни процеси и др.);
– Проектиране и производство на високотехнологични и експортно ориентирани мехатронни продукти с висока добавена стойност вкл. в аеро-космическата индустрия и участие в над-национални производствени вериги; Хибридно валидиране на мехатронни системи чрез виртуални и физически прототипи; Автомобилна и авио-мехатроника;
– Интелигентни системи и уреди, вкл. използващи изкуствен интелект; 3-D моделиране, проектиране и валидиране на компоненти и системи; 3-D принтиране за нуждите на индустрията;
– Биомехатроника; Биоелектроника– моделиране и характеризиране на зарядов пренос и обработка на сигнали в биообекти като протеини, DNA и др. за разработване на градивни елементи и създаване на прототипи на интегрални устройства и сензори;
– Системи и технологии за развитие на Синята икономика;
– Системи и технологии, базирани на мобилност и местоположение;
– Фотоника и технологии за изображения;
– Моделиране (device modeling) на полупроводникови елементи и компоненти, както и схеми и системи, съдържащи конвенционални и неконвенционални субмикронни и наноразмерни устройства – компактни модели, физични модели, поведенчески модели, логически модели, системни модели; Схемно (circuit) проектиране (ECAD), топологично (layout) проектиране (ECAD), технологично проектиране (TCAD) и разработване на интегрални схеми и системи – цифрови, аналогови, смесеносигнални, RF; Проектиране, разработване, изследване, прототипиране и окачествяване на специализирани аналогови и цифроаналогови интегрални схеми (ASIC), включително EMC и ESD защита-върху-чип; Верификация и тестване на полупроводникови интегрални схеми в процеса на разработване и в процеса на производство;
– Виртуални технологии за развитие на нови продукти и процеси, виртуално прототипиране и оптимизация;
– Проектиране, разработване, характеризиране и прототипиране на MEMS устройства и структури за сензори, RF, биомедицински, индустриални, земеделски, фармакология и др. приложения;
– Асемблиране и корпусиране на полупроводникови чипове;
– Анализ на отказите (failure analysis) в интегрални схеми, системи, устройства, модули; Разработване на софтуер за вградени системи (embedded systems), както и софтуерни решения за проектиране (EDA), вкл. с отворен код;
– Синтез и характеризиране на нови материали с приложения в микро- и наноелектрониката;
– Проектиране, разработване и производство на устройства, съоръжения и системи с приложение в полупроводниковите производства; Пилотни линии за експериментиране, разработване и тестване на иновативни процеси, съоръжения и технологии;
– Моделиране, характеризиране, проектиране и разработване на процеси и технологии за преобразуване на събраната енергия (energy harvesting), както и проектиране, прототипиране и производство на такива устройства;
– Разработване, усъвършенстване и адаптиране на подходи, технологии за ускоряване на разработването на квантови чипове.
3. В рамките на тематична област „Индустрия за здравословен живот, биоикономика и биотехнологии“ се включват следните приоритетни подобласти:
– Методи за чисто производство, съхранение, преработка и достигане до крайния потребител на специфични български съставки, средства и продукти (вкл. кисело мляко, мед и пчелни продукти, хляб, вино, млечни и месни продукти, етерични масла, бира, билки и билкови продукти, козметични средства и продукти);
– Производство на инструменти, оборудване, консумативи за медицинска и дентална диагностика и терапия и/или участие в над-национална производствена верига;
– Персонална медицина, диагностика и индивидуална терапия, лечебни и лекарствени форми и средства;
– Медицински и лечебен туризъм с акцент върху възможностите за персонализация (немасов, а персонален туризъм);
– Биотехнологии с пряко приложение за здравословен начин на живот;
– Въвеждане на иновативни методи в селското стопанство и рибовъдството, без използване на химически препарати за борба с вредители и торене;
– Приложение на нови методи и технологии в устойчивото ползване на речни и морски ресурси;
– Синя и зелена биобазирана икономика;
– Индустриални биотехнологии;
– ИКТ с приложение в тематичната област;
– Ин витро, тъканно инженерство и регенеративна медицина;
– Фотоника и технологии за изображения, екрани и технологии за дисплей.
4. В рамките на тематична област „Нови технологии в креативните и рекреативните индустрии“ се включват следните приоритетни подобласти:
– Културните и творческите индустрии, вкл. дигитализация (според дефиниция на ЕК: архитектура, архивно дело и библиотекарство, артистично занаятчийство, аудио-визуални форми (филми, ТВ, видео игри и мултимедия), културно наследство, дизайн, вкл. моден дизайн, фестивали, музика, сценични и визуални изкуства, издателска дейност, радио);
– Компютърни и мобилни приложения и игри с образователен, маркетинг и/или развлекателен характер;
– Производство на стоки и съоръжения с пряко приложение в тези сфери (напр. национални (регионални) носии, велосипеди, стени за катерене и др. стоки и услуги за алтернативни и екстремни спортове и туризъм, костюми, декори, материали за исторически възстановки, специализирана екипировка и оборудване, печатни издания).
5. В рамките на тематична област „Чисти технологии, кръгова и нисковъглеродна икономика“ се включват следните приоритетни подобласти:
– Иновации в областта на производството, съхранение, спестяване, ефективно разпределение и потребление на енергия, вкл. от различни възобновяеми енергийни източници;
– Създаване на съвременни информационни комплекси за автономни енергийни системи;
– Водород – базирани технологии: производство на водород с акцент върху зеления водород, съхранение, транспорт и използване на водорода в индустрията, енергетиката, транспорта и бита;
– Разработване на иновативни устойчиви технологии за интегриране на водород в промишлени процеси, особено тези, които са по-трудни за декарбонизация, като стомана, цимент и стъкло;
– Разработване и внедряване на технологии свързани с устойчивата мобилност (батерийна и водородна), базирана на водород и други алтернативни горива, свързана инфраструктура и еко-мобилността;
– Технологии за ефективно използване на ресурсите, за намаляване съдържанието на опасни вещества, за използване на алтернативни суровини и материали, за удължаване живота на продуктите и използването им в други производства и услуги;
– Безотпадни технологии и методи за включване на отпадъчни продукти и материали от производства в други производства и услуги.
ВАЖНО: В случай че след проверката се установи, че не може да се определи тематичната област и подобласт на ИСИС 2021-2027, в която попада въведения в предприятието нов модел, или, че същият не попада в нито една от петте приоритетни тематични области на ИСИС, проектното предложение може да бъде отхвърлено.
3) В случай че е избран режим „регионална инвестиционна помощ“, дейностите, включени в проектното предложение, следва да имат за свой основен предмет осъществяването на ЕДНА от следните първоначални инвестиции[1] в материални и/или нематериални активи:
– създаване на нов стопански обект;
– увеличаване на капацитета на съществуващ стопански обект;
– диверсификацията на продукцията на даден стопански обект с продукти или услуги, които той не е произвеждал или предлагал до този момент[2].
Допълнителна информация относно допустимите категории първоначални инвестиции, в случаите на избран режим „регионална инвестиционна помощ“ съгласно Регламент (ЕС) № 651/2014, е представена в Приложение 3.А към Декларацията за държавни/ минимални помощи (Приложение 3) към Условията за кандидатстване.
ВАЖНО: В случаите на избран режим „регионална инвестиционна помощ”, в раздел „Допълнителна информация, необходима за оценка на проектното предложение” от Формуляра за кандидатстване, кандидатът следва задължително да представи информация, обосноваваща в коя от гореизброените допустими категории първоначална инвестиция попадат дейностите, планирани за изпълнение по проекта. Посочената обосновка е задължителна както за въвеждане на нов продуктов модел, така и в случай на въвеждане на нов процесов модел чрез проекта.
[1] Съгласно определението за „първоначална инвестиция“, посочено в Приложение 10.
[2] Съгласно чл. 14, пар. 7 от Регламент (ЕС) № 651/2014, за да бъде определена дадена първоначална инвестиция като диверсификация на продукцията на даден стопански обект с продукти или услуги, които той не е произвеждал или предлагал до този момент, е необходимо общият размер на допустимите разходи по проекта да надхвърля с поне 200% счетоводната стойност на активите, които се използват повторно, както са осчетоводени през финансовата година преди започването на работата по проекта. Спазването на това изискване ще бъде проверявано чрез „Справката относно активите, които ще бъдат използвани при производството на нов продукт” (Приложение 3.3 към Декларацията за държавни/минимални помощи или чрез декларираната релевантна информация в раздел „Е-декларации“ от Формуляра за кандидатстване) и Счетоводния амортизационен план на кандидата към 31 декември на годината преди започване на работата по инвестицията.
4) Проектите следва да водят до постигане на целта на процедурата.
5) Проектите следва да се изпълняват на територията на Република България като мястото/местата на изпълнение на проекта да попада/т само в един от следните три категории региони – регион в преход (ЮЗР), по-слабо развити северни региони[1] или по-слабо развити южни региони[2].
6) Проектите следва да са в съответствие с хоризонталните принципи съгласно чл. 9 от Регламент (ЕС) 2021/1060, както и с принципа за „ненанасяне на значителни вреди“.
[1] По-слабо развити северни региони включва: Северозападен регион (СЗР), Северен централен регион (СЦР), Североизточен регион (СИР).
[2] По-слабо развити южни региони включва: Югоизточен регион (ЮИР) и Южен централен регион (ЮЦР).
II. ДОПУСТИМИ ДЕЙНОСТИ:
Допустими по процедурата са проектни предложения, включващи следната задължителна дейност:
Дейност 1. Въвеждане на нови модели в дейността на предприятията, свързани с производство на нови или подобрени стоки и/или услуги, или с нови или подобрени бизнес процеси.
Недопустими дейности:
- дейности, чието изпълнение е започнало или е физически завършено, или е изцяло осъществено преди подаването на проектното предложение, независимо дали всички свързани плащания са извършени;
- дейности, извършени след изтичане на крайния срок за изпълнение на дейностите по проекта;
- дейности, които вече са финансирани от други публични източници;
- дейности, за които не са заявени разходи в бюджета на проектното предложение;
- с цел гарантиране в максимална степен спазването на принципа за „ненанасяне на значителни вреди“, по процедурата няма да се подкрепят:
i) дейностите и активите, свързани с изкопаеми горива, включително използване надолу по веригата;
ii) дейностите и активите по схемата на ЕС за търговия с емисии;
iii) дейностите и активите, свързани със сметища, инсталации за изгаряне на отпадъци и заводи за механично-биологично третиране;
iv) дейностите и активите, при които дългосрочното обезвреждане на отпадъци може да причини вреда на околната среда.
- дейности за придобиване на активи (ДМА и/или ДНА) – втора употреба;
- дейности, свързани с наемането на дълготрайни материални активи;
- дейности по закупуване и/или доставка на ресурси за производство, имащи характер на стоково-материални запаси (суровини, материали, полуобработени компоненти, консумативи за производството/ процеса на предоставяне на услугите, резервни части);
- дейности за закупуване на офис и друго обзавеждане, компютърно оборудване, софтуер и друго оборудване, предназначено за общи административни нужди (напр. за обичайни дейности, свързани с водене на счетоводството на предприятието, управление на човешките ресурси и други общи административни дейности);
- дейности, свързани с разработване и/или въвеждане на базирани на ИКТ системи и софтуерни приложения за управление на бизнес процесите в предприятията (напр. ERP системи, CRM системи, MOM/MES системи и др.);
- дейности за закупуване на мобилни телефони;
- дейности по извършване на строително-монтажни работи (СМР);
- дейности по извършване на реклама – включително и не само публикуване на обяви в периодични издания, изработка, разпространение и излъчване на рекламни спотове (радио и телевизионни) и др., включително дейности за видимост, прозрачност и комуникация по проекта;
- дейности за организация и управление на проектите, както и дейности за консултантски услуги за подготовка на проектните предложения;
- дейности по извършване на консултантски, юридически и счетоводни услуги от общ характер;
- дейности по закупуване или наемане на транспортни средства и съоръжения;
- дейности по закупуване на земя и сгради;
- дейности по закриване на неконкурентоспособни въглищни мини;
- дейности по извеждането от експлоатация или изграждането на атомни електроцентрали;
- дейности по извършване на инвестиции за постигане на намаляване на емисиите на парникови газове от дейности, посочени в Приложение I към Директива 2003/87/ЕО;
- дейности по производството, преработката и продажбата на тютюн и тютюневи изделия;
- дейности по извършване на инвестиции в летищна инфраструктура;
дейности по извършване на инвестиции за обезвреждане на отпадъците в депа за отпадъци, с изключение на инвестициите за извеждане от експлоатация, преобразуване илиобезопасяване на съществуващи депа, при условие че тези инвестиции не увеличават капацитета им;
дейности по извършване на инвестиции за увеличаване на капацитета на съоръжения за третиране на остатъчни отпадъци, с изключение на инвестициите в технологии за оползотворяване на материали остатъчни отпадъци за целите на кръговата икономика;
дейности по извършване на инвестиции, свързани с производството, преработката, транспорта, разпространението, съхранението или изгарянето на изкопаеми горива, с изключение на: (1) замяната на отоплителни системи на твърди изкопаеми горива, а именно въглища, торф, лигнитни въглища, нефтени шисти, с газови отоплителни системи[1] или (2) инвестиции в разширяването и промяната на предназначението, преобразуването или преоборудването на газопреносни и разпределителни мрежи, при условие че тези инвестиции подготвят мрежите за добавяне в системата на възобновяеми и нисковъглеродни газове, като водород, биометан и синтетичен газ, и позволяват заместването на инсталации за твърди изкопаеми горива;
дейности, попадащи в обхвата на недопустимите сектори, посочени в т. 11.2 от Условията за кандидатстване, както и в Приложение 3.А към Декларацията за държавни/минимални помощи (Приложение 3), произтичащи от избрания режим на държавна/минимална помощ;
всички дейности, които не са пряко свързани и необходими за въвеждане в предприятието на новия модел, заявен по проекта, не са сред посочените като допустими в Условията за кандидатстване, или попадат в забранителните режими съгласно Регламент (ЕС) № 651/2014, Регламент (ЕС) № 2023/2831, Регламент (ЕС) 2021/1058 и Регламент (ЕС) № 2021/1060.
[1] В случаите, когато замяната на отоплителните системи е с цел:
– осъвременяване на районните отоплителни и охладителни системи до статуса на „ефективни районни отоплителни и охладителни системи“ съгласно определението в член 2, точка 41 от Директива 2012/27/ЕС;
– модернизиране на инсталациите за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия до статуса на „високоефективно комбинирано производство на енергия“ съгласно определението в член 2, точка 34 от Директива 2012/27/ЕС;
– инвестиции в котли и отоплителни инсталации, работещи с природен газ, в жилища и сгради, заместващи инсталации, работещи на базата на въглища, торф, лигнитни въглища или нефтени шисти.
Допустими разходи:
1) Разходи за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА)[1] – машини, съоръжения и оборудване, необходими за новия модел, въвеждан в предприятието чрез проекта.
2) Разходи за придобиване на дълготрайни нематериални активи (ДНА) – софтуери, патенти, полезни модели, промишлени дизайни и лицензии, необходими за новия модел, въвеждан в предприятието чрез проекта.
Софтуерът може да бъде придобит като:
– готово решение, съответстващо на нуждите на предприятието;
– персонализирано решение, разработено от изпълнител в съответствие с нуждите на предприятието. В тази връзка, при придобиване на софтуер посредством разработването му, следва да бъдат спазени всички авторски права и приложими лицензии. Управляващият орган ще проследява както за наличието на крайния програмен продукт, така и за наличието на програмния код и бележки към изданието (release notes). В случай на придобиване на допустими по процедурата ДНА чрез договор за ползване за определен период, то разходите за тях са допустими от датата на сключване на договора с
[1] Разходите, свързани с доставката, необходимите монтажни, инсталационни дейности, изпитването и въвеждането в експлоатация на придобиваните машини, съоръжения, оборудване са допустими единствено в случай, че са включени в общата стойност на съответния/те актив/и, посочена в раздел „Бюджет” от Формуляра за кандидатстване. В случай че изброените разходи са посочени на отделен/и бюджетен/и ред/ове, същите ще бъдат премахнати от бюджета на проекта.избрания изпълнител до изтичане на крайния срок за изпълнение на проекта. Посоченото не отменя ангажимента на бенефициента същите да се ползват/ поддържат в периода на устойчивост – 3 (три) години от извършване на окончателното плащане, като разходите за това са за сметка на Бенефициента.
ВАЖНО: Общите допустими разходи (помощ плюс собствено съфинансиране) за придобиване на патенти, полезни модели, промишлени дизайни и/или лицензии (независимо един или повече) не трябва да надвишават 100 000 евро. Всеки един актив (ДМА/ДНА), заявен в бюджета на проекта, следва да бъде обоснован като необходим за въвеждане в предприятието на поне един нов модел, свързан с производство на нови или подобрени стоки и/или услуги (нов продуктов модел), или свързан с нов или подобрен бизнес процес за производство на стоки и/или предоставяне на услуги (нов процесов модел). Тази обосновка следва да бъде представена в раздел „План за изпълнение/ Дейности по проекта“ от Формуляра за кандидатстване. В случай, че даден актив, заявен в бюджета на проекта, не е обоснован като необходим за въвеждания в предприятието на поне един от горепосочените нов продуктов или процесов модел, разходът за него ще се счита за недопустим.
Минимален и максимален срок за изпълнение на проекта (ако е приложимо):
Продължителността на изпълнение на всеки проект не следва да надвишава 12 (дванадесет) месеца, считано от датата на влизане в сила на административния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ.